от Диана Господинова, Център по мениджмънт Стара Загора

Всяко развитие е свързано с промяна. Това е важно за всички ръководители, които искат бизнеса им да е конкурентоспособен и да печели. Според Майкъл Портър „конкурентните предимства по същество произтичат от подобрението, иновациите и промяната”, а Хераклит, 500г преди новата ера е казал, че най-постоянното нещо е промяната. Известната фраза „Panta Rei” (Всичко тече, всичко се променя.) е била валидна и в миналото и с огромна сила усещаме истинността й днес, когато промените са много повече и много по-динамични.

Какво се очаква от един ръководител във връзка с овладяване и управление на промяната в бизнеса?

Отговорът на този въпрос, е разгледан в секция C на стандартите за мениджърска компетентност и включва четири основни елемента. Ръководителят трябва:

• Да насърчава промените и иновациите в екипа, областта си на компетентност и/или организацията (в зависимост от нивото на заеманата ръководна позиция);
• Да бъде лидер на промяната; да осигури ръководството;
• Да планира и управлява промяната;
• Да превърне промяната в устойчив начин на изпълнение.

Така написани нещата изглеждат измамно просто. Но зад всеки един от тези елементи стоят множество въпроси, на които ръководителят трябва да намери отговори и също толкова различни умения и личностни качества, чрез които да реализира на практика решенията за промяна.

В опита си съм се убедила, че ръководителите обикновено знаят какво искат да променят и доста бързо задвижват промяната. Трудностите, с които се сблъскват са след това и често са породени от следните обстоятелства:

• Промяната не е планирана до постигане на желания краен резултат;
• Предварително не са идентифицирани бариерите, които могат да попречат на промяната;
• Промяната не е достатъчно ясно комуникирана сред служителите;
• Ръководителят не е предвидил времето, което трябва да отдели на управлението на промяната и след преминаването на първоначалния ентусиазъм, процесът на промяна остава без лидер.

Има е още една причина за неуспех на промените, на която ще обърна внимание. Ръководителите, често очакват служителите да започнат да работят по нов начин като с магическа пръчка, от днес за утре. Но за съжаление това просто не е възможно. Трябва да се приеме, че в човешката природа е хората да оказват съпротива при наложена отвън промяна. И ръководителят трябва да е наясно, че за да превърне промяната в устойчив начин на работа ще трябва да предвиди време за подкрепа, разясняване, даване на обратна връзка на служителите ангажирани с промяната, така че те самите да пожелаят промяната. За част от ръководителите тези дейности са трудни и времеемки, но без тях вероятността инициативата за промяна да се провали или да не постигне желания резултат е голяма.