от Диана Господинова, Център по мениджмънт Стара Загора

Сложната бизнес среда днес поставя пред висшите мениджъри редица предизвикателства. За да управляват успешно бизнеса си те трябва едновременно да успяват в:

• Прогнозиране на бъдещето в момент, в който никой не се наема да дава прогнози;
• Определяне на стратегическите посоки за развитие на фирмата при драстични промени в традиционните индустрии;
• Осъществяването на съществени организационни промени и преодоляване на натрупвана с години рутина;
• Управлението на сложни нововъзникнали организационни функции като управление на информацията и знанието;
• Управлението на взискателни и информирани служители, работещи повече умствен, отколкото физически труд;
• Балансирането между днешното оцеляване на фирмата и развитието осигуряващо бъдещето на бизнеса;
• Осигуряването на баланс между интересите на всички заинтересовани страни – собственици, служители, клиенти, доставчици и партньори, държавни институции и регулативни органи, общности и социални организации

Всяко от описаните предизвикателства включва в себе си сериозни проблеми и въпроси за решаване, както и необходимостта да бъде управлявано чрез подходящо изградена управленска система. Изглежда наистина непосилно и все пак това са задачите на висшите мениджъри днес.

Как наистина да се справят с всичко това мениджърите?  

Какви знания и умения са им необходими за да повишат своята управленска компетентност и да постигат впечатляващи резултати за своите фирми?

Изследванията ни в тази област откроиха един основен център, около който трябва да се гради мениджърската компетентност и това е личността на мениджъра, неговата лична ефективност и уменията му за самоуправление. Има много източници потвърждаващи този извод, но може би най-убедителен е стандарта за мениджърска компетентност на Великобритания.

Източник: Management Standards Centre, UK

Както се вижда от графиката самоуправлението и персоналните умения са в центъра на мениджърската компетентност. Това е една нова и доста непопулярна за нашите ръководители гледна точка. Нека обаче да видим защо точно персоналните умения са толкова важни днес.

За да определя посоката и пътя за развитие на фирмата (сектор B на стандарта), мениджъра трябва да има стратегически поглед върху бизнес средата, да познава и разбира бизнес системата като цяло, да мисли мащабно и да взема решения в несигурна среда. Това са все умения, които се градят в персоналната личност.

За да управлява успешно промяна (сектор С на стандарта) ръководителя е необходимо да има широк набор от познания и умения като процесно мислене, умения за планиране, комбинативност, гъвкавост и познания за управление на проекти.

За да работи с хора (сектор D на стандарта) е необходимо да има лидерски, комуникативни умения, умения за менторство, управление на групи и групова динамика, справяне с конфликти и други.

Управлението на ресурсите (сектор Е на стандарта), като че ли е най-познатата област сред мениджърите на малки и средни фирми у нас. За съжаление това са познания, които обхващат основно финансите и материалните ресурси. Днешното време обаче поставя на преден план хората и информацията като ресурси, които трябва да бъдат ефективно управлявани. За да се справят добре с тази част от мениджърската компетентност ръководителите е необходимо да придобият най-напред знания относно спецификата на ресурсите, които трябва да управляват и след това да са в крак със съвременните методи за управлението им.

Да постигат резултати (сектор F на стандарта) е също едно сериозно предизвикателство пред ръководителите, защото в основата на успеха им стоят личните им умения за поставяне на цели, планиране, организиране на дейността и лична ефективност. Има още едно персонално качество, което е от изключителна важност за да бъде постигнато това ниво на мениджърска компетентност и то е, ръководителя да поема отговорността както за резултатите, които той самият постига така и за тези, които постигат неговите служители. И тук ще трябва да подчертая, че ако служителите не постигат желаните резултати основната отговорност за това е на ръководителите. Това разбира се още повече утежнява и без друго достатъчно сложната задача на ръководителите, но тази отговорност произтича от същността на мениджърската професия и няма как да бъде игнорирана.

Поради невероятната сложност и многопластовост на изискванията към ръководителите, ще продължим с конкретни насоки във всяко едно от нивата за развитие на мениджрската компетентност в няколко последователни материала.

Ще се радваме, ако споделите с нас в кои от областите се чувствате най-спокойни и в кои смятате че трябва да се развивате.