от Мирослава Михова, Център по мениджмънт Стара Загора
В България производителността е ниска и сигурно никой не се учудва от факта, че статистиките редовно ни отреждат едни от последните места по този показател. Причините за слабия резултат са различни и комплексни, но разглеждането им не е цел на настоящия материал. По скоро бих искала да обърна внимание на факторите, които биха могли да повлияят върху нейното увеличаване.
Производителността на една организация може да се определи като ефективно и ефикасно използване на нейните ресурси на възможно най-ниска цена. Трудът, като ресурс играе важна роля и дори се счита, че е определящ за повишаване на производителността на всяка организация. Това означава, че повишаването на производителността е в пряка зависимост от ефективността на използвания човешки труд при осъществяването на дейността, т.е. от производителността на труда.
Логично е всеки ръководител да се стреми към повишаване на производителността на труда, защото така ще постигне по-добри икономически и финансови показатели на организацията чрез:
- увеличаване обема на произвежданата продукция;
- намаляване на себестойността на произвеждания продукт;
- повишаване рентабилността на производството.
Даваме ли си сметка обаче кои са факторите, които влияят върху производителността на труда?
1. Стил на управление – основен фактор за постигане на по-висока производителност на труда. Умението да водиш хората към постигането на целите на организацията е едно от най-ценните качества на съвременния лидер. Лидерът знае как да мотивира и ангажира хората с изпълнението на задачите. По този начин той влияе върху отношението на хората към работата. Когато служителите са вътрешно удовлетворени от работата, която вършат те имат положително отношение към работата и работно място и са лоялни към работодателя си. Тогава самите те започват да се стремят да повишат своята производителност, което води до повишаване на общата производителност на организацията. Но за да се постигне това определяща е ролята на ръководителя. Ситуацията, по някакъв начин ми напомня на времето когато бях ученичка. Започваме да харесваме определен предмет заради учителя, който го преподава. Той така ни завладява, че изпитваме желанието да научим все повече и повече. Предметът ни става любим и не усещаме как минава времето в часовете. Знанията на учениците по съответния предмет се трупат, а успехът на класа се увеличава. Същото е и с работата. Ако попаднем на ръководител, който успява да ни зарази със своя ентусиазъм и вяра в успеха, ние ще сме готови да го последваме. Защото по този начин и ние ще успеем.
2. Инвестиции в иновации – инвестициите повишават производителността на труда, когато фирмите инвестират в нови и/или по-добри машини, оборудване, структури, които дават възможност на персонала да произвежда повече. Едва ли е необходимо да говорим за разликата в производителността оране с коне и с трактор. Вярно необходимо е наличието на обучен човек, който да управлява трактора, но тук по-скоро обръщам внимание на необходимостта от инвестиции в технологиите повишаващи производителността. Инвестициите изискват много средства и всяка организация определя в зависимост от наличните финансови ресурси към какво да ги насочи. Но едва ли закупуването на скъп служебен автомобил би повлиял положително на производителността на организацията.
3. Обучения – наличието на опитни и квалифицирани служители е мечтан вариант за всеки ръководител, но в практиката за съжаление трудно постижим. Обучението на хората в организацията е неизбежен спътник в процеса на постигане на по-висока производителност на труда. Възможно е да разполагате принципно с опитни кадри, но не и с опит в спецификата на вашето производство или да сте закупили ново оборудване, което е различно от до момента използваното. Персоналът трябва да притежава адекватни за дейността познания, които непрекъснато да развива. А това може да се получи, чрез обучения и практика.
4. Ефективни процеси – повишаването на ефективността на процесите означава повече произведени единици при еднакви условия – суровини, ресурси, чрез подобряване организацията на работа, използването на нови технологии и оборудване, квалифицирани служители и др. Повишаването на ефективността на процесите може да се осъществи чрез анализ на отделните операции, откриване на слабите места и предприемане на мерки с цел повишаване на производителността. Ако например производство генерира продукция от 100 единици за час, а се опаковат 20 единици на час и се експортират по 100 на час е ясно, че трябва да се въздейства върху процеса на опаковане, така че да е възможно персоналът да опакова по-голямо количество продукция, което да съответства на възможностите на експедицията.
Повишаването на производителността на труда би било ефективно при въздействие върху всички изброени фактори. Ясно е, че не е възможно във всеки един момент да се инвестира, обучава или реорганизира начина на работа, но съм сигурна, че един истински лидер непрекъснато се опитва да намери вариант за това как и кога да го направи, така че да постигне максимален резултат.
Добър преглед на основните фактори, като обучението е пак инвестиция. Сега ако трябва да сложим и тегла, бих казал, че първият фактор е най-важен.
За мен стилът на управление си е основен фактор и определящ за останалите. В зависимост от наложеният стил на управление ще се определи в какво да се инвестира – в иновации, в обучения/съгласна съм, че обученията са вид инвестиция/ или повишаване ефективността на процесите. Важното е да се осъзнава решаващата роля на стила на управление за повишаването на производителността на труда. Но дали това е така?
Уважаема авторке, поздравявам ви за добре развитото и подредено изложение. Но вие правите една фундаментална грешка, още в началото – отказахте се да коментирате изобщо причините за ниската производителност, постигана в България. Не факторите, а именно причините, по-точно една от тях, която влияе цял порядък повече от всичките ви останали, добре подредени фактори. Това е изтичането на добавената стойност.
Най-важното, вие допускате една типична за слабите икономисти и всички дилетанти грешка – бъркате понятията физическа производителност с финансова производителност. Грешите фундаментално.
Структурата на българската икономика, формирана в съвременен вид по исторически причини, е причината за изтичането на голямата част от добавената стойност извън България. Малка, експортно ориентирана икономика, с ниски данъчни тежести, в голяма степен собсственост на чужди инвеститори и едновременно силно зависеща от вноса на суровини и енергоносители на високи международни цени. Тази причина води до ниските заплати, слабо потребление, социални негативи и цяла редица съпътстващи явления, резултиращи в нисък БВП. Има много добри анализи, които сама можете да откриете, както аз ги намерих.
По-голямата част от промишлеността ни произвежда субпродукти, чието окончателно производство и реализация стават извън България, а там се реализира голямата част от крайната добавена стойност. Ниската цена на труда позволява конкурентно производство, но се употребяват относително скъпи вносни (или на международни пазарни цени) суровини и енергоносители, скъпи технологии и финансови продукти.
Така колкото и да оптимизирате факторите във вашият технологичен производствен процес, вие няма да повишите вашата финансова производителност. Вашите препоръки единствено ще минимализират стойноста на трудовия фактор в производството ви, но няма да повишат неговата сумарна добавена стойност, напротив. Вие като собственик може да получите малко по-високи приходи, но ще допринесете за още по-нисък БВП на страната, тоест допълнително ще снижите националната ни производителност. Вместо да я подобрите. Защото нито нито ше работите с по-евтини материали, нито ще продавате по-скъпо продукта си. С вашите препоръки единствено ще снижите добавената стойност на производството си.
Така че добрата ви и подредена статия е по-скоро вредна, защото проповядва точно задълбочаване на причините за ниската производителност, проповядва задълбочаване на едно погрешно разбиране.
Здравейте Борислав,
Благодаря Ви за обширния и задълбочен коментар. Разбирам, че темата Ви вълнува и виждам, че имате сериозни познания в областта на производителността, но за мен остана неясна идеята Ви как точно чрез повишаване на производителността на труда ще се допринесе за намаляване на БВП. Ясно е, че материалите няма да са по-евтини и че продукцията няма да се продава по-скъпо, но чрез повишаване на производителността на труда ще се увеличи количеството на произвежданата продукция, което според моите бегли познания влиза като параметър при формирането на БВП. И още един въпрос към Вас: Как чрез ефективно управление, инвестиции в иновации, обучение на персонала се допринася за задълбочаване на причините за ниската производителност на труда?