от Мирослава Михова, Център по мениджмънт Стара Загора
В България производителността е ниска и сигурно никой не се учудва от факта, че статистиките редовно ни отреждат едни от последните места по този показател. Причините за слабия резултат са различни и комплексни, но разглеждането им не е цел на настоящия материал. По скоро бих искала да обърна внимание на факторите, които биха могли да повлияят върху нейното увеличаване.
Производителността на една организация може да се определи като ефективно и ефикасно използване на нейните ресурси на възможно най-ниска цена. Трудът, като ресурс играе важна роля и дори се счита, че е определящ за повишаване на производителността на всяка организация. Това означава, че повишаването на производителността е в пряка зависимост от ефективността на използвания човешки труд при осъществяването на дейността, т.е. от производителността на труда.
Логично е всеки ръководител да се стреми към повишаване на производителността на труда, защото така ще постигне по-добри икономически и финансови показатели на организацията чрез:
- увеличаване обема на произвежданата продукция;
- намаляване на себестойността на произвеждания продукт;
- повишаване рентабилността на производството.
Даваме ли си сметка обаче кои са факторите, които влияят върху производителността на труда?
1. Стил на управление – основен фактор за постигане на по-висока производителност на труда. Умението да водиш хората към постигането на целите на организацията е едно от най-ценните качества на съвременния лидер. Лидерът знае как да мотивира и ангажира хората с изпълнението на задачите. По този начин той влияе върху отношението на хората към работата. Когато служителите са вътрешно удовлетворени от работата, която вършат те имат положително отношение към работата и работно място и са лоялни към работодателя си. Тогава самите те започват да се стремят да повишат своята производителност, което води до повишаване на общата производителност на организацията. Но за да се постигне това определяща е ролята на ръководителя. Ситуацията, по някакъв начин ми напомня на времето когато бях ученичка. Започваме да харесваме определен предмет заради учителя, който го преподава. Той така ни завладява, че изпитваме желанието да научим все повече и повече. Предметът ни става любим и не усещаме как минава времето в часовете. Знанията на учениците по съответния предмет се трупат, а успехът на класа се увеличава. Същото е и с работата. Ако попаднем на ръководител, който успява да ни зарази със своя ентусиазъм и вяра в успеха, ние ще сме готови да го последваме. Защото по този начин и ние ще успеем.
2. Инвестиции в иновации – инвестициите повишават производителността на труда, когато фирмите инвестират в нови и/или по-добри машини, оборудване, структури, които дават възможност на персонала да произвежда повече. Едва ли е необходимо да говорим за разликата в производителността оране с коне и с трактор. Вярно необходимо е наличието на обучен човек, който да управлява трактора, но тук по-скоро обръщам внимание на необходимостта от инвестиции в технологиите повишаващи производителността. Инвестициите изискват много средства и всяка организация определя в зависимост от наличните финансови ресурси към какво да ги насочи. Но едва ли закупуването на скъп служебен автомобил би повлиял положително на производителността на организацията.
3. Обучения – наличието на опитни и квалифицирани служители е мечтан вариант за всеки ръководител, но в практиката за съжаление трудно постижим. Обучението на хората в организацията е неизбежен спътник в процеса на постигане на по-висока производителност на труда. Възможно е да разполагате принципно с опитни кадри, но не и с опит в спецификата на вашето производство или да сте закупили ново оборудване, което е различно от до момента използваното. Персоналът трябва да притежава адекватни за дейността познания, които непрекъснато да развива. А това може да се получи, чрез обучения и практика.
4. Ефективни процеси – повишаването на ефективността на процесите означава повече произведени единици при еднакви условия – суровини, ресурси, чрез подобряване организацията на работа, използването на нови технологии и оборудване, квалифицирани служители и др. Повишаването на ефективността на процесите може да се осъществи чрез анализ на отделните операции, откриване на слабите места и предприемане на мерки с цел повишаване на производителността. Ако например производство генерира продукция от 100 единици за час, а се опаковат 20 единици на час и се експортират по 100 на час е ясно, че трябва да се въздейства върху процеса на опаковане, така че да е възможно персоналът да опакова по-голямо количество продукция, което да съответства на възможностите на експедицията.
Повишаването на производителността на труда би било ефективно при въздействие върху всички изброени фактори. Ясно е, че не е възможно във всеки един момент да се инвестира, обучава или реорганизира начина на работа, но съм сигурна, че един истински лидер непрекъснато се опитва да намери вариант за това как и кога да го направи, така че да постигне максимален резултат.
Добър преглед на основните фактори, като обучението е пак инвестиция. Сега ако трябва да сложим и тегла, бих казал, че първият фактор е най-важен.
За мен стилът на управление си е основен фактор и определящ за останалите. В зависимост от наложеният стил на управление ще се определи в какво да се инвестира – в иновации, в обучения/съгласна съм, че обученията са вид инвестиция/ или повишаване ефективността на процесите. Важното е да се осъзнава решаващата роля на стила на управление за повишаването на производителността на труда. Но дали това е така?
Уважаема авторке, поздравявам ви за добре развитото и подредено изложение. Но вие правите една фундаментална грешка, още в началото – отказахте се да коментирате изобщо причините за ниската производителност, постигана в България. Не факторите, а именно причините, по-точно една от тях, която влияе цял порядък повече от всичките ви останали, добре подредени фактори. Това е изтичането на добавената стойност.
Най-важното, вие допускате една типична за слабите икономисти и всички дилетанти грешка – бъркате понятията физическа производителност с финансова производителност. Грешите фундаментално.
Структурата на българската икономика, формирана в съвременен вид по исторически причини, е причината за изтичането на голямата част от добавената стойност извън България. Малка, експортно ориентирана икономика, с ниски данъчни тежести, в голяма степен собсственост на чужди инвеститори и едновременно силно зависеща от вноса на суровини и енергоносители на високи международни цени. Тази причина води до ниските заплати, слабо потребление, социални негативи и цяла редица съпътстващи явления, резултиращи в нисък БВП. Има много добри анализи, които сама можете да откриете, както аз ги намерих.
По-голямата част от промишлеността ни произвежда субпродукти, чието окончателно производство и реализация стават извън България, а там се реализира голямата част от крайната добавена стойност. Ниската цена на труда позволява конкурентно производство, но се употребяват относително скъпи вносни (или на международни пазарни цени) суровини и енергоносители, скъпи технологии и финансови продукти.
Така колкото и да оптимизирате факторите във вашият технологичен производствен процес, вие няма да повишите вашата финансова производителност. Вашите препоръки единствено ще минимализират стойноста на трудовия фактор в производството ви, но няма да повишат неговата сумарна добавена стойност, напротив. Вие като собственик може да получите малко по-високи приходи, но ще допринесете за още по-нисък БВП на страната, тоест допълнително ще снижите националната ни производителност. Вместо да я подобрите. Защото нито нито ше работите с по-евтини материали, нито ще продавате по-скъпо продукта си. С вашите препоръки единствено ще снижите добавената стойност на производството си.
Така че добрата ви и подредена статия е по-скоро вредна, защото проповядва точно задълбочаване на причините за ниската производителност, проповядва задълбочаване на едно погрешно разбиране.
Здравейте Борислав,
Благодаря Ви за обширния и задълбочен коментар. Разбирам, че темата Ви вълнува и виждам, че имате сериозни познания в областта на производителността, но за мен остана неясна идеята Ви как точно чрез повишаване на производителността на труда ще се допринесе за намаляване на БВП. Ясно е, че материалите няма да са по-евтини и че продукцията няма да се продава по-скъпо, но чрез повишаване на производителността на труда ще се увеличи количеството на произвежданата продукция, което според моите бегли познания влиза като параметър при формирането на БВП. И още един въпрос към Вас: Как чрез ефективно управление, инвестиции в иновации, обучение на персонала се допринася за задълбочаване на причините за ниската производителност на труда?
Уважаема Мирослава Михова, благодаря ви за публикуването на моя коментар. Отговарям на въпросите ви, тъй като са много правилни и съществени за смисъла и на вашата публикация и на моя коментар.
Наистина, изредените от вас фактори допринасят за повишаване на производствените обеми на единица трудов ресурс. Но това означава, че в единица произведен продукт се влага по-малко труд. Няма съмнение в ползата на инвестициите в обучение, ефективност и иновации, това трябва да се случва.
Но повишаване ефективността на труда има смисъл само ако намалява компонента на труда в стойността на продукта. В противен случай, вие няма нужда да инвестирате в оптимизация на производствения прцес, а можете да постигнете по-високи производствени обеми по екстензивен начин – като наемете още труд на същата цена. Крайният резултат за предприятието е един и същ.
Обърнете внимание на финансовият смисъл на производителността, който се има предвид, когато се говори за БВП и съответно за „производителност“ в макроикономически смисъл. Именно участието на труда формира добавената стойност във всеки продукт. Минимизирайки това участие чрез ефективност вие повишавате технологичната производителност на труда, но… намалявате добавената стойност на вашия продукт.
Вие, разбира се, имахте предвид, че освободеният чрез по-висока ефективност труд може да извършва други дейности и да реализира още добавена стойност. Това е вярно, но от друга страна съществува обратният ефект – че освободеният труд не разполага с достатъчно възможности за друга реализация и оказва натиск върху цената на труда, тоест за влагане на по-ниска добавена стойност. В конкретиката на България, имаме точно проблем с ниската цена на труда и съответно нисък БВП на глава от населението. Именно този смисъл на производителност, по която България е на последно място в Европа и което цитирате като вдъхновение на вашата статия.
Позволете ми един илюстративен пример. На един остров има уникална суровина, но нищо друго. Ако на него живее един островитянин, той може да добива с минимален труд минимални количества от суровината, които да продава на всяка цена която поиска. Технологичната производителност на този остров е близка до нула, финансовата клони към безкрайност. Ако, обаче има двама островитяни, всеки един островитянин ще може да бъде изнудван запроизвоно количество уникална суровина, срещу един къшей хляб и възможността този хляб да бъде даден на другия. В тези условия ще се повиши неимоверно технологичната производителност на острова до предела на силите на тези двама островитяни, но ще снижи финансовата почти до нула. Защото както вече казах, на острова няма нищо друго и вече съществува алтернативна търговия и възможност за подбиване на цената до санитарния минимум.
Моето несъгласие с тезата ви е, че вие повтаряте това фундаментално объркване на понятията за технологична и финансова производителност. Които (надявам се) доказах, че практически си противоречат.
Като доказателство на горното ще ви приложа анализът на Българската стопанска камара относно „ПРОИЗВОДСТВО, ЗАЕТОСТ, РАЗХОДИ И ЕФЕКТИВНОСТ НА ТРУДА В БЪЛГАРСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1997 – 2009г.
http://www.bia-bg.com/language/bg/uploads/files/analysis__2__files/bulgarian_industrial_association_analysis_1258531992_PRTR_Fr_Ebert_1997_2009_F-rezume.pdf
В тази разработка вие ще откриете следното твърдение:
„Намаляващият дял на добавената стойност в нетните продажби през целия анализиран период почти за всички промишлени отрасли, предопределя ограничените възможности и рамка за нарастване на разходите за труд, за работни заплати и индивидуалните работни заплати спрямо ръста на производителността на труда.“
Здравейте,
Имах „щастието“да се запозная през изтеклите 3 г. с множество научни разработки, учебници по икономика. Народната мъдрост казва: „От всяко дърво свирка не става“ ! Принципно всички сте прави . Аз също приоритетно съм ЗА т.1 като първоизточник (теориите X, Y и Z)Борислав има предвид „изтичането на човешки капитал“ от БГ – ок ! И понеже новите пазарни и политически промени ни свариха с ниска ефективност на труда (ако технически се запознаете с цифрите: за БГ е под 50%, за Германия над 80, а Япония над 90%). Къде е „изхода от тунела“ – в критиката, или в търсене на правилните Решения, които да ни изведат на по-високо ниво и подобрят стандарта ни ? Моля, извинете ме за критиката, но: не познавате Практиката ?! Ако на Теоритичните анализи се намираше ефективно практическо приложение: Как мислите – дали българина няма да повиши за 5-6 г.стандарта си на живот ?Ето Ви теми за размисъл: Колко според Вас е в % ефективността на труда в съседна Гърция ? А какъв бе социалния и икономически ефект при този % там ? В интернет е публикуван БВП на всички държави – сравнете, проследете нас и гърците – и ще намерите една успешна „формула“ на икономически възход като алтернативно решение за БГ (без разбира се: да злоупотребяваме с бюджета, макар че: конкретно за гръцкия случай съм с „особено мнение“по проблема им с финансовия дефицит, защото и аз като другите си задавам въпроса: Как кредиторите чак сега „забелязаха“този дефицит ?! Явно точка „Мониторинг“ се е „бъгнала“ в контрола им …)Има неща, които са простички: Каква например е целта на една жена, като се гримирва, боядисва, или облича по определен начин ?! (да ме извинят жените – това ми хрумна)- Да: търсене на иновативни решения, правилни партньорства с перспективни играчи (вече сме в ЕС, но никой не ни забранява да партнираме икономически и с други държави). Говорим за SWOT, PEST анализи, но не приемаме национална стратегия да развием икономиката си там, където имаме перспективи и потенциал ?! Вижте цифрите: на 2 работещи души – един бюджетен служител, над 10 % безработица (но в този % не влизат „обезкуражените“лица“ !), пенсионери и ученици = 1/2 от населението – с КОГО да се генерира този брутен продукт ? „суровини“ ? – ами като нямаме нефт и руда: природата какво е ? 52 университета – интелектуалния труд НЕ Е ли продукт ? Може би вица за „дявола с казана“ ни е „Проблема“ ?! Дай боже упраниците в държавата да работят по ТЕЗИ въпроси ?! 100 партии, но само критики – ние българите не уважаваме себе си като нация, липсва ни национална самоопределеност ! И все пак съм оптимист !