от Лидия Тодорова, Център по мениджмънт Стара Загора

тема с продължение

Мислили ли сте как служителите ви могат да бъдат повече от изпълнители и да се превърнат в двигатели на успеха за фирмата ви? В настоящия материал ще откриете различни възможности как тази цел може да се реализира на практика.

Средата, в която съществува бизнесът е динамична и налага бързо развитие на фирмите, много по-бързо в сравнение с минали години. Вече са малко фирмите, за които не е въпрос на оцеляване да планират развитието си и да бъдат в час с тенденциите в тяхната индустрия, за да си подсигурят по-стабилно място на пазара. Фирмите традиционно инвестират в нови технологии и в разработване на иновативни продукти, с цел повишаване на конкурентоспособността. Предлагам група подходи, които могат да бъдат използвани в комбинация с мерките, които фирмата вече е предприела, за да повиши устойчивостта си на пазара.
Подходите са насочени към развитие на ресурса, от който се очаква да реализира на практика определените мерки – хората.

1. Изграждане на традиция служителите във фирмата да са запознати с новостите в областта, в която работят;
2. Използване на нови технологии в работата за подобрение на изпълнението;
3. Поощряване на творческото мислене на хората;
4. Стимулиране инициативността на служителите;
5. Промяна на начина, по който служителите възприемат промените в организацията;
6. Развитие на фирмени практики за ефективно делегиране;
7. Изграждане на умения за ефективно определяне на приоритети.

Прилагането на 7-те подхода ще помогне на ръководителите да поддържат служителите си в постоянна готовност за действие или образно казано в режим “stand by”. Ще си позволя да използвам аналогия с мобилните телефони – знаем, че за да поддържаме мобилния си телефон в готовност, така че да можем да го ползваме винаги, когато ни е нужен, редовно зареждаме батерията му. Положението със служителите е подобно. Ако искаме да придобият истинска стойност за фирмата е необходимо да ги „зареждаме” с подходящите за тях знания и умения, да изградим подходящата работна среда, за да можем да използваме истинския им потенциал.

7-те подхода показват каква е точната комбинация от знания, умения и нагласи, придобиването или усъвършенстването, на които ще даде допълнителна стойност на служителите за организацията. Прилагането им ще допринесе за увеличаване на конкурентоспособността на фирмата, както в настоящата ситуация, така и за в бъдеще.
Предложените подходи могат да се прилагат, както в комбинация, така и по отделно. Могат да бъдат изпълнени с действия, съобразно конкретните нужди на организацията. Кои подходи и какви действия са необходими за конкретната организация зависи от визията на управляващите за развитие на организацията в дългосрочен план и служители с какви знания, умения и нагласи са им необходими, за да ги реализират.
Ползата от прилагането на подходите е и за ръководителя и за служителите. Ръководителят ще разполага със служители подготвени да реализират бъдещите цели на организацията и като цяло да се подобри представянето на фирмата на пазара. Когато служителите са подготвени в съответствие с реалните нужди имат много по-голяма стойност за фирмата поради увеличаване на приноса си в постигане на целите. За ръководителя е много по-лесно да чертае смело бъдещето на организацията, когато има увереността, че разполага с екип, който да осъществи планираното.
Служителите също имат полза, поради изяснените очаквания на ръководството към тях. Имат яснота за бъдещото си кариерно развитие и разполагат с достатъчно време да се подготвят и да бъдат в съответствие с бъдещите перспективи.

В тази статия ще представя първият от изброените подходи.

1. Изграждане на традиция служителите във фирмата да са запознати с новостите в областта, в която работят.

Предлаганият подход е подходящ за прилагане от ръководители, за които информацията и знанието са сред най-ценните ресурси. Като ръководител бихте могли да насърчите служителите си да обновяват знанията и уменията си, както и да превърнете стремежа към постоянно търсене на новото в част от организационната култура на вашата фирма. Да се изгради организация на знанието е много важно, но също така е важно знанието да не се придобива хаотично, а да е обвързано с бъдещите цели и перспективи пред фирмата.

Прилагането на подхода е особено ефективно, когато:

• За ръководителя е важно служителите да се развиват с темп, съответстващ на темпа на развитие на организацията;
• Ръководството планира промяна – в начина на работа, въвеждане на нова технология или информационна система, съкращаване или увеличаване на мащаба на организацията;
• При израстване на даден служител в йерархията на фирмата.

Доказано ефективен начин за практическо приложение на подхода е създаването на своеобразна карта, показваща пътя, който служителят да следва, за да постигне бъдещо развитие чрез придобиване на онези знания и умения, които ще му позволят да посрещне с готовност изискванията към неговата длъжност. На „картата” за развитие е важно да са посочени определени елементи – крайната цел, към която служителят да се стреми, отделните стъпки към постигане на целта и времевите граници, определящи оптималната скорост, с която служителят да премине по пътя.

Фиг.1 Примерен модел на карта на развитие на служителите

Защо елементите, изграждащи „картата на развитие” са важни? Защото правилното им определяне и съчетаване показва недвусмислено на „пътника”, т.е. на служителя каква компетентност и умения се очаква от него да постигне за определения времеви период и чрез какви средства тази цел може да бъде постигната. По пътя се поставят конкретни спирки под формата на предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, за да може служителят да продължи напред, по своя път на развитие.

На следващата фигура е представен 6 степенен модел за създаване и за работа с карта за развитие на служителите. Представлява поредица от стъпки, последователното изпълнение на които допринася за изграждането на ефективна карта за развитие.

Прилагането на подхода оказва силно мотивиращо въздействие върху служителите и е основна база, на която е много по-лесно да се прилагат останалите подходи. Нуждата служителите да придобиват ново познание спрямо бъдещите цели пред тяхната длъжност им предлага нови предизвикателства и прави длъжността им много по-интересна. След като се определи какви знания и умения са необходими на служителите, така че да се справят с бъдещите предизвикателства пред тяхната длъжност е добре да се определи каква е най-подходящата форма, под която да бъдат придобити – чрез подходящи обучения, самообучение или друг начин.
Ползата от прилагането на подхода на практика е развитие на знанията и уменията на служителите. Повишаването на професионалните им възможности помага на служителите да постигат целите пред длъжността им и да имат истински принос към развитието на фирмата, за която работят.
Все по-често оперативното и стратегическо планиране е част от ключовите функции на все повече управляващи с цел изясняване на бъдещите перспективи пред фирмата и планиране на действията за достигането й. Много малко допълнителни усилия са необходими, за да се определи какви умения са необходими на служителите, за да могат да отговорят адекватно на бъдещите нужди на организацията и промените да се случат много по-бързо на практика.

Следва продължение…