В предишен материал видяхме, че в центъра на мениджърската компетентност стои умението на ръководителя да управлява себе си и собствените си ресурси. Втората област от знания и умения на професионалните мениджъри е свързана с способността им да определят посоката на развитие на фирмата и целите, които трябва да бъдат постигнати.

Изискванията на стандарта са съобразени с нивото, на което работи мениджърът – основно, средно или висше. По-долу ще обърна внимание на изискванията към висшето и средно ниво, защото често в малките и средни фирми висшият и оперативният мениджмънт се съвместяват и се изпълняват от собственика (управителя) на фирмата.

тема с продължение

Стимулиране инициативността на служителите

Подходът има за цел да отговори на въпроса: Защо инициативният служител е много по-ценен за фирмата, отколкото пасивният? В материала са описани съвети как чрез прилагането на подхода може лесно да се повиши инициативността на служителите и какъв е приносът от прилагането му за постигане целите на фирмата.

Защо е необходимо служителите да бъдат инициативни?

тема с продължение

Отърсете се от излишните задачи или какво, на кого и колко да делегираме

Този материал е предназначен за мениджъри, които търсят решение на проблема как да се справят с прекалено голямото количество задачи, които трябва да свършат и с постоянната липса на време.

Често ли чувате или самите вие използвате ли израза „Цялата фирма (отдел) е на моята глава и се чудя какво по-напред да върша” или „Затрупан съм” или „Защо ми трябваше да ставам ръководител, добре ми беше докато мислех само за моята работа”? Според вас как могат да се избегнат тези често срещани ситуации? Отговорът е само един – като разпределите работата между вас и вашите подчинени, така че да повишите общия капацитет на звеното и да успявате с общи усилия да свършите планираната работа, без да достигате до стресови ситуации.

Светът се променя и заедно с него се променя и мениджърската професия. В годините на прехода, предприемачите у нас се справяха наистина добре. Правилата за правене на бизнес до голяма степен зависеха от постигнатото споразумение между власт имащите хора в района, в който се развива бизнеса и предприемача.

През последните години обаче глобализацията, европейските регулации и правила започнаха наистина сериозно да променят изискванията към мениджърите и начина, по който се прави бизнеса. Все още ръководителите на малкия и средния бизнес продължават да прилагат старите методи в ръководството на фирмите си, но външната среда им поставя нови и значително по-сложни задачи и въпроси за решаване. И за да се справят е необходимо да променят управленските си подходи. Това е промяна, която в никакъв случай не може да се нарече лесна. Оптимистичното е, че ние все по-често се срещаме с хора, които тръгват по-пътя на промяната и то не толкова осъзнато, колкото интуитивно усещащи, че старите подходи вече не са съвсем адекватни на новата среда.