Консултантски насоки от Диана Господинова

Преди да посоча конкретна последователност от стъпки за увеличаване на управленската компетентност бих искала да направя няколко уточнения.

1. Ученето е непрекъснат процес, особено в днешния динамичен свят. В този смисъл повишаването на компетентността е непрекъснат процес движен от вътрешния мотив на човека да се справя все по-добре с областта в която работи.
2. Компетентността (в частност и управленската) е следствие от три компонента: придобити знания, натрупан опит и развити умения.
3. И опита и знанието не бива да се натрупват самоцелно. Те трябва да съответстват на професионалните цели, които човек си поставя и да подпомагат постигането на конкретни резултати в пътя към целта.

Сложната бизнес среда днес поставя пред висшите мениджъри редица предизвикателства. За да управляват успешно бизнеса си те трябва едновременно да успяват в:

• Прогнозиране на бъдещето в момент, в който никой не се наема да дава прогнози;
• Определяне на стратегическите посоки за развитие на фирмата при драстични промени в традиционните индустрии;
• Осъществяването на съществени организационни промени и преодоляване на натрупвана с години рутина;
• Управлението на сложни нововъзникнали организационни функции като управление на информацията и знанието;
• Управлението на взискателни и информирани служители, работещи повече умствен, отколкото физически труд;
• Балансирането между днешното оцеляване на фирмата и развитието осигуряващо бъдещето на бизнеса;
• Осигуряването на баланс между интересите на всички заинтересовани страни – собственици, служители, клиенти, доставчици и партньори, държавни институции и регулативни органи, общности и социални организации

Всяко от описаните предизвикателства включва в себе си сериозни проблеми и въпроси за решаване, както и необходимостта да бъде управлявано чрез подходящо изградена управленска система. Изглежда наистина непосилно и все пак това са задачите на висшите мениджъри днес.