„Удоволствието от работата поставя съвършенството в работата” Аристотел

Една от може би най-важните роли на ръководителят е да накара хората да свършат определена работа. За целта, той трябва да ги мотивира, което звучи лесно, но на практика се получава доста трудно. За да се мотивира даден човек е необходимо добро познаване на неговата натура, която може да бъде както лесно предвидима, така и комплексна и сложна. Процесът се усложнява още повече, когато става въпрос за група от хора. Защото всеки притежава своята индивидуалност и е трудно да се въздейства върху различни хора с еднакви методи и да се очаква постигането на еднакво високи резултати от всички. Ръководителите могат да вменят на хората определени отговорности и задължения, но начинът по който те ще ги изпълнят ще зависи изцяло от тяхната мотивация.

Положението с междуфирмената задлъжнялост е толкова тревожно и опасно за фирмите, че за да се справят е необходимо да използват ясен и систематичен подход, водещ до конкретни решения и действия. Един от най-сериозните проблеми, които предизвиква междуфирмената задлъжнялост е блокирането на оборотния капитал на фирмата и оттам възможността й да осъществява обичайната си дейност и да генерира приходи и печалби.

В този материал ви предлагаме шест стъпки за овладяване на проблема:

Основен елемент на работата на мениджърите е да вземат решения как да постигнат целите и да реализират на практика взетите решения. Както знаем всеки проблем може да бъде решен по много и различни начини. Същото важи и за постигането на целите.

Тогава как по-лесно и по-обосновано ръководителите да правят избора си и да намалят риска от погрешни решения?

Предлагаме ви следния прагматичен подход:

За управлението на персонала са изписани много материали и са представени различни идеи и гледни точки. Включително и аз писах наскоро по темата, заинтригувана от възможностите за аутсорсване на човешките ресурси. Оказва се, че погледите на мнозинството са изцяло насочени към управлението на персонала и как да му въздействаме така, че той да бъде по-ефективен и да му дадем възможност в максимална степен да развие своя потенциал. И така вперили поглед в хората забравяме, че шефът също е човек. А той като всеки човек има нужда от „обгрижване”. Но като казвам „обгрижване” нямам в предвид така нареченото „подмазване” или друга форма на поведение с цел личностно облагодетелстване. Тук искам да обърна внимание на шефа като личност и на неговите потребности свързани с повишаване на неговата производителност и ефективност.