„Удоволствието от работата поставя съвършенството в работата” Аристотел

Една от може би най-важните роли на ръководителят е да накара хората да свършат определена работа. За целта, той трябва да ги мотивира, което звучи лесно, но на практика се получава доста трудно. За да се мотивира даден човек е необходимо добро познаване на неговата натура, която може да бъде както лесно предвидима, така и комплексна и сложна. Процесът се усложнява още повече, когато става въпрос за група от хора. Защото всеки притежава своята индивидуалност и е трудно да се въздейства върху различни хора с еднакви методи и да се очаква постигането на еднакво високи резултати от всички. Ръководителите могат да вменят на хората определени отговорности и задължения, но начинът по който те ще ги изпълнят ще зависи изцяло от тяхната мотивация.

Една от най-болезнените теми за бизнеса днес е междуфирмената задлъжнялост. Независимо че термина, който използваме е междуфирмена задлъжнялост всъщност става въпрос за задълженията на предприятията от нефинансовия сектор към различни субекти в икономиката – държавата и държавните структури, търговски дружества, финансови организации, частни лица и т.н.

Като цяло обстановката в страната е сложна, защото освен обичайната форма на задлъжнялост – един субект има задължение към друг субект, налице е верижна задлъжнялост, при която един субект, за да изпълни свое задължение към друг субект, трябва да получи плащане от трети субект.

В тази ситуация едва ли е възможно съвсем коректно да се определи размера на общата междуфирмена задлъжнялост, но съвсем наскоро БСК направи изследване, базирано на информацията в НСИ, в което се твърди, че към края на 2009г. общата сума на задълженията между предприятията от нефинансовия сектор в България са близо 157 млрд.лева.

Основен елемент на работата на мениджърите е да вземат решения как да постигнат целите и да реализират на практика взетите решения. Както знаем всеки проблем може да бъде решен по много и различни начини. Същото важи и за постигането на целите.

Тогава как по-лесно и по-обосновано ръководителите да правят избора си и да намалят риска от погрешни решения?

Предлагаме ви следния прагматичен подход:

През последните години необходимостта от промяна в организациите е факт. Управляващите предприемат промени най-вече заради необходимостта да отговорят на промените във външната среда и от стремеж да увеличат конкурентоспособността на фирмите си. Ръководителите са наясно, че ако искат фирмата им да бъде устойчива спрямо своите конкуренти – промените трябва да се случат. Колкото по-интензивно се променя обкръжаващата среда на фирмата, толкова промените за организацията стават по-неотложни.

„Скоростта на промяната няма да се забави в скоро време. Ако не друго, конкуренцията в повечето индустрии вероятно ще ускори още повече през следващите няколко десетилетия.“

Джон П. Котър „Управление на промяната”