В предишен материал видяхме, че в центъра на мениджърската компетентност стои умението на ръководителя да управлява себе си и собствените си ресурси. Втората област от знания и умения на професионалните мениджъри е свързана с способността им да определят посоката на развитие на фирмата и целите, които трябва да бъдат постигнати.

Изискванията на стандарта са съобразени с нивото, на което работи мениджърът – основно, средно или висше. По-долу ще обърна внимание на изискванията към висшето и средно ниво, защото често в малките и средни фирми висшият и оперативният мениджмънт се съвместяват и се изпълняват от собственика (управителя) на фирмата.

Популярно обяснение на целта на фирменото ръководството е достигане на целите на фирмата с най-малко нежелателни отклонения, в най-кратки срокове и с минимални разходи. Всяка организация разполага с определени активи – материални ресурси, човешки ресурси, технологии, ноу хау, натрупан опит. Има и цели. Начинът на управление на организацията е обективно условие целите да се реализират или напротив, да останат само неоползотворени възможности за фирмата. Т.е. управлението на организацията е обвързване и активизиране на всички материални и нематериални ресурси, за да се превърнат целите в реалност.

От всякъде ни засипват с нови и модерни теории и съвети как да си развием бизнеса, как да обхванем процесите и дейностите във верига, така че да предоставим максимална стойност на крайния потребител, как да увеличим ефективността на служителите си, как да оптимизираме процесите, как да използваме социалните медии и много, много други. Пишат се какви ли не книги, статии и т.н. Всеки се е сблъсквал с мислене по въпроса: „Как да използвам тази концепция в моята фирма?” На думи звучи добре, но как да стане на практика?

тема с продължение

Отърсете се от излишните задачи или какво, на кого и колко да делегираме

Този материал е предназначен за мениджъри, които търсят решение на проблема как да се справят с прекалено голямото количество задачи, които трябва да свършат и с постоянната липса на време.

Често ли чувате или самите вие използвате ли израза „Цялата фирма (отдел) е на моята глава и се чудя какво по-напред да върша” или „Затрупан съм” или „Защо ми трябваше да ставам ръководител, добре ми беше докато мислех само за моята работа”? Според вас как могат да се избегнат тези често срещани ситуации? Отговорът е само един – като разпределите работата между вас и вашите подчинени, така че да повишите общия капацитет на звеното и да успявате с общи усилия да свършите планираната работа, без да достигате до стресови ситуации.