продължение..

3. Изберете подходящи инструменти за въздействие към съответната група контрагенти.

Мерки за просрочени вземания

Целта на всички мерки, които касаят вече просрочени вземания е вземанията да се съберат, без да се стига до съда и в същото време по възможност да се запазят отношенията с клиентите. Трябва да сме наясно, че има фирми, които използват кризата като извинение да задържат парите ни, но голяма част от клиентите ни забавят плащанията си към нас поради обективни обстоятелства и невъзможност да се разплатят навреме. Добре е към всички тях да подхождаме с разбиране и в същото време с ясно и твърдо становище относно етапите и последващите стъпки на взаимодействието ни при липса на плащане.

3. Изберете подходящи инструменти за въздействие към съответната група контрагенти.

Превантивни мерки

Тези мерки се отнасят за всички сделки, които фирмата ще сключва занапред, така че да се предпази от последващо натрупване на лоши или несъбираеми вземания, защото без промяна в начина на продажби и комуникация, резултатът ще е абсолютно същия както и при предходните продажби, а именно – несъбираеми вземания.

3.1. Ясна комуникация и политика по време на сключване на нови сделки.

Комуникацията с нови клиенти, трябва да е ориентирана към това поне техните плащания да останат редовни. Първата стъпка е да

Положението с междуфирмената задлъжнялост е толкова тревожно и опасно за фирмите, че за да се справят е необходимо да използват ясен и систематичен подход, водещ до конкретни решения и действия. Един от най-сериозните проблеми, които предизвиква междуфирмената задлъжнялост е блокирането на оборотния капитал на фирмата и оттам възможността й да осъществява обичайната си дейност и да генерира приходи и печалби.

В този материал ви предлагаме шест стъпки за овладяване на проблема:

Една от най-болезнените теми за бизнеса днес е междуфирмената задлъжнялост. Независимо че термина, който използваме е междуфирмена задлъжнялост всъщност става въпрос за задълженията на предприятията от нефинансовия сектор към различни субекти в икономиката – държавата и държавните структури, търговски дружества, финансови организации, частни лица и т.н.

Като цяло обстановката в страната е сложна, защото освен обичайната форма на задлъжнялост – един субект има задължение към друг субект, налице е верижна задлъжнялост, при която един субект, за да изпълни свое задължение към друг субект, трябва да получи плащане от трети субект.

В тази ситуация едва ли е възможно съвсем коректно да се определи размера на общата междуфирмена задлъжнялост, но съвсем наскоро БСК направи изследване, базирано на информацията в НСИ, в което се твърди, че към края на 2009г. общата сума на задълженията между предприятията от нефинансовия сектор в България са близо 157 млрд.лева.