от Мирослава Михова, Център по мениджмънт Стара Загора

Преди да надникнем в бъдещето ще ви върна назад във времето още в древността, когато за първи път е била установена нуждата от управление на знанието. Преди около 5000 години в Месопотамия хората започнали да губят глинените плочки използвани за записване на различна по вид информация. За да се справят с това неудобство се взело решение да се създаде библиотека, която учените определят като първата институция за управление на знанието. Първоначално тя била достъпна само за елитното общество, но в последствие до съхраненото познание започнали да имат достъп и по-широк кръг от хора. От тогава насам непрекъснато се търсят начини за управление на знанието, като в съвременната икономика то вече се е превърнало в ключов фактор за успеха, било то на индивида, на организацията или на държавата.

И така да се върнем в настоящето, където се намираме в една бързо променяща се среда изпълнена с много неизвестности и предизвикателства. Поставени в условия на нестабилност ръководителите все повече се убеждават в нарастващата сила на нематериалните активи (човешки, информационни, организационни) и как тяхното ефективно управление би довело до получаването на конкурентно предимство. В сегашната ситуация за постигането на успех вече не е достатъчно наличието на материални ресурси, като капитал, суровини и др., а от определящо значение е наличието на знаещи и способни мениджъри и служители, прилагането на ефективни методи за управление на процесите в организацията и оптимизирането им чрез използването на съвременните информационни технологии.

Къде във всичко това е знанието?

Бих казала, че то е бъдещето и представлява изключително ценен за организацията нематериален актив, без управлението, на който ще й бъде все по-трудно да оцелее. Непрекъснато променящата се среда изисква организацията да бъде гъвкава и да реагира бързо и адекватно на възникващите промени. И за да може ръководителят или служителят да вземе най-доброто решение е необходимо той да разполага със съответното знание и то в точния момент, а това не би било възможно без ефективното управление знанието и хората.

И все пак какво се има в предвид под знание в организацията?

За да се изясни понятието „знание” е необходимо да разгледаме връзката между данни, информация и знание. Данните представляват числени стойности като например – цена, брой, време и др., които не носят голяма полза освен в случаите, когато се преобразуват в информация. А за да се превърнат в информация е необходимо да им се зададе конкретна цел, като например информация за продажбите на обувки тип мокасини за месец септември 2008г. Типични въпроси, по които могат да се разпознаят данните и информацията са – кой, какво, къде и кога.

Знанията са следващото ниво и предсталяват комбинация от натрупан опит и информация в определен контекст, като се основават на експертна оценка и интуиция. Освен това те включват систематизирана и обобщена информация, която създава предпоставки за вземане на решения или предприемане на действия от страна на човек или организация. Въпросите, които се отнасят към знанията са как и защо. Знание е например способността на човек да определи качеството на произведеното вино на база на експертния си опит и наличната информация за параметрите на виното.

Какво обаче означава да управляваме знанието?

Това е процес на създаване на нови знания чрез използване на вече натрупаните, посредством откриване, предоставяне, прилагане, съхраняване или преработка, с цел постигане на желаните резултати. Отнесено към организацията да управляваме знанието означава да създадем условия, при които натрупания опит и информация относно извършваните процеси в организацията да бъдат споделяни и съхранени по начин, който позволява на служителите да ги използват, когато и където е необходимо. Така чрез управлението на процеса подходящото знание ще достигне до съответния човек навреме и ще му позволи да вземе най-доброто решение.

Логично е да попитате: как да постигнем това?

Като за начало бихте могли да:

• определите наличното към момента знание в организацията;
• определите необходимите знания за постигане на целите на организацията;
• анализирате и планирате дейностите за развитие на актива от знания;
• осъществите контрол върху изпълнението на набелязаните дейности.

В теорията са познати два основни подхода за управление на знанието – стратегии ориентирани към технологиите и стратегии ориентирани към хората. Първият подход набляга на способността да се създаде, съхрани и използва документирано познание, като акцентът се поставя върху използването на информационните технологии. Стратегията изисква определянето на набор от правила за това какво се прави във всички възможни обстоятелства. Споделянето на знание се извършва формално.

Подходът ориентиран към хората отразява човешката ориентация и акцентира върху споделянето на знанията и взаимодействието между хората. Стратегията набляга на използването на социални мрежи, споделяне в екип, лични контакти, като знанието се споделя неформално.

Учените са на различно мнение относно приложенията на подходите. Някои са на мнение, че трябва да бъде избран единия подход и да се следва само той, други казват, че по печелившият вариант е да се използва комбинация от двата подхода, а има и такива които препоръчват да се използва този подход, който съответства на характеристиките на знанията, тъй като във времето те се променят.

Истината е, че няма универсално решение за това кой подход е правилен или най-подходящ и организацията сама трябва да избере да следва този, който води до постигане на заложените в стратегията й цели. А, че управлението на знанието е приоритетна стратегическа цел не бива да се съмнявате.

Още по темата: Управляваме ли информацията?