Една от най-болезнените теми за бизнеса днес е междуфирмената задлъжнялост. Независимо че термина, който използваме е междуфирмена задлъжнялост всъщност става въпрос за задълженията на предприятията от нефинансовия сектор към различни субекти в икономиката – държавата и държавните структури, търговски дружества, финансови организации, частни лица и т.н.

Като цяло обстановката в страната е сложна, защото освен обичайната форма на задлъжнялост – един субект има задължение към друг субект, налице е верижна задлъжнялост, при която един субект, за да изпълни свое задължение към друг субект, трябва да получи плащане от трети субект.

В тази ситуация едва ли е възможно съвсем коректно да се определи размера на общата междуфирмена задлъжнялост, но съвсем наскоро БСК направи изследване, базирано на информацията в НСИ, в което се твърди, че към края на 2009г. общата сума на задълженията между предприятията от нефинансовия сектор в България са близо 157 млрд.лева.

За управлението на персонала са изписани много материали и са представени различни идеи и гледни точки. Включително и аз писах наскоро по темата, заинтригувана от възможностите за аутсорсване на човешките ресурси. Оказва се, че погледите на мнозинството са изцяло насочени към управлението на персонала и как да му въздействаме така, че той да бъде по-ефективен и да му дадем възможност в максимална степен да развие своя потенциал. И така вперили поглед в хората забравяме, че шефът също е човек. А той като всеки човек има нужда от „обгрижване”. Но като казвам „обгрижване” нямам в предвид така нареченото „подмазване” или друга форма на поведение с цел личностно облагодетелстване. Тук искам да обърна внимание на шефа като личност и на неговите потребности свързани с повишаване на неговата производителност и ефективност.

Днес 28 февруари, надявам се е един от последните студени дни на отиващата си вече зима. Ако ви е писнало от студа и мрачното време навън, направете си чай или кафе и се потопете в някоя от зимните ни теми. Гарантирано ще забравите за студа и ще се замислите над въпроси свързани с:

1. Личностно развитие:

През 21 век организацията вече не е просто място, където хората идват на работа. Съвременната организация кара работниците и служителите да изпитват усещане за принадлежност и идентичност с идеалите и ценностите на компанията, за която работят. Организацията на бъдещето не е единствено структурна единица гарантираща максимална ефективност и осигуряваща печалба. Тя е общност, в която хората се чувстват полезни, удовлетворени и където развиват своите качества и умения.

Ако приемем, че това е новото лице на съвременната организация – как ли би се управлявала тя?