„Удоволствието от работата поставя съвършенството в работата” Аристотел

Една от може би най-важните роли на ръководителят е да накара хората да свършат определена работа. За целта, той трябва да ги мотивира, което звучи лесно, но на практика се получава доста трудно. За да се мотивира даден човек е необходимо добро познаване на неговата натура, която може да бъде както лесно предвидима, така и комплексна и сложна. Процесът се усложнява още повече, когато става въпрос за група от хора. Защото всеки притежава своята индивидуалност и е трудно да се въздейства върху различни хора с еднакви методи и да се очаква постигането на еднакво високи резултати от всички. Ръководителите могат да вменят на хората определени отговорности и задължения, но начинът по който те ще ги изпълнят ще зависи изцяло от тяхната мотивация.

В предходния материал „Чрез наука към сполука или как обучението на хората ще увеличи конкурентоспособността на организацията” разисквахме колко голяма е ролята на обучението на служителите за подобряване на пазарното представяне на фирмата и повишаване на устойчивостта й спрямо нейните конкуренти.

Чрез обогатяване на знанията и уменията на служителите организацията се развива, защото те са нейния човешки капитал. Следователно хората трябва да се обучават.

Но каква е каква е най-добрата форма на обучение?

Най-общо обучението на служителите може да се осъществи по три основни начина:

Целенасоченото обучение на персонала е основна характеристика на модерната организация, тъй като обучението е основно средство за приспособяване на организацията и на работещите в нея към непрекъснатите промени на външната среда. Ако фирмата иска да е адекватна спрямо измененията трябва да обърне сериозно внимание на обученията на персонала, като част от фирмената си политика.

Наличието на подготвен персонал е основно конкурентно предимство на всяка пазарно ориентирана организация. Знанията и уменията на персонала могат съществено да допринесат фирмата да бъде изведена на челни позиции, спрямо своите конкуренти.

Защо работим или какво ни кара всеки ден да ставаме с идеята, че трябва да отидем на работа, да се занимаваме с дейности, които се изискват от нас и които не винаги съвпадат с нашите предпочитания?