В предходния материал „Чрез наука към сполука или как обучението на хората ще увеличи конкурентоспособността на организацията” разисквахме колко голяма е ролята на обучението на служителите за подобряване на пазарното представяне на фирмата и повишаване на устойчивостта й спрямо нейните конкуренти.

Чрез обогатяване на знанията и уменията на служителите организацията се развива, защото те са нейния човешки капитал. Следователно хората трябва да се обучават.

Но каква е каква е най-добрата форма на обучение?

Най-общо обучението на служителите може да се осъществи по три основни начина:

За управлението на персонала са изписани много материали и са представени различни идеи и гледни точки. Включително и аз писах наскоро по темата, заинтригувана от възможностите за аутсорсване на човешките ресурси. Оказва се, че погледите на мнозинството са изцяло насочени към управлението на персонала и как да му въздействаме така, че той да бъде по-ефективен и да му дадем възможност в максимална степен да развие своя потенциал. И така вперили поглед в хората забравяме, че шефът също е човек. А той като всеки човек има нужда от „обгрижване”. Но като казвам „обгрижване” нямам в предвид така нареченото „подмазване” или друга форма на поведение с цел личностно облагодетелстване. Тук искам да обърна внимание на шефа като личност и на неговите потребности свързани с повишаване на неговата производителност и ефективност.

Стресът на работното място вече е толкова често явление, че едва ли не започваме да го възприемаме като нещо нормално. Мениджърските позиции по принцип се характеризират с по-високо ниво на напрежение в сравнение с останалите длъжности в организацията поради сложността и отговорността на тяхната работа и за хората, които ги заемат е особено важно да могат да разпознават и минимизират стреса.

Но често управляващите не обръщат необходимото внимание, че нивото им на стрес се покачва и не се замислят до какви последствия може да доведе този факт.

В предишен материал в блога ви запознах с първите три навика на ефективните хора, които са насочени към самоосъзнаването и себеразбирането на личността. Втората група навици в концепцията на С.Кови касае взаимодействието на личността с другите хора. Темата е изключително сложна и многопластова. Преди да продължа, трябва да вмъкна едно много съществено условие споменато от автора, че ефективно взаимодействие с другите може да се изгради само върху основата на истинска личностна независимост постигната преди това с първите три навика. Или по друг начин казано можем да имаме добро взаимодействие с другите само ако знаем кои сме и имаме добра връзка със себе си. Само тогава можем истински да насочим вниманието си към другия и да търсим ефективни начини да си взаимодействаме.