Коментари на: 7 подхода да поддържате служителите си в „stand by” готовност III част http://bgbusinesshelp.com/7-p-tree/ BGBusinessHelp.com Fri, 30 Jul 2010 06:24:14 +0000 http://wordpress.org/?v=2.9.2 hourly 1 От: Лидия Тодорова http://bgbusinesshelp.com/7-p-tree/comment-page-1/#comment-82 Лидия Тодорова Mon, 28 Jun 2010 08:45:26 +0000 http://bgbusinesshelp.com/?p=332#comment-82 Здравей, Владислав! С голям интерес прочетох мнението ти. Благодаря ти за различната гледна точка по темите, които съм разгледала. Напълно съм съгласна с теб, че нямаме предпоставки за проява на творческо мислене поради факта, че в миналото такъв е бил подходът на управление на служителите – има разписани правила за действие и предполагам, че не се е налагало много често служителите да излизат извън тях. Но средата вече не позволява да се действа като "кон с капаци". Тя се променя непрекъснато и едва ли има фирма, която може да си позволи служители, които имат нужда от непрекъснати насоки как да постъпят и в най-елементарната ситуация. Предполагам в съвсем малките фирми на ръководителите не им е необходимо служителите да притежават кой знае каква креативност и умения за взимене на решения от тяхната компетентност. Мениджърът е в състояние да обхване ситуациите и проблемите, които възникват и да вземе адекватни решения, след което да каже на служителите си как да свършат работата. С разрастването на фирмата обаче мениджърът вече няма реалната възможност да обхване всичко, което има нужда от решение във фирмата. Или ако все пак се опитва, рано или късно се затрупва с толкова много оперативна работа, че не му остава достатъчно време да изпълнява мениджърските си функции. Нещо, което съм наблюдавала доста често в практиката е служител отива при мениджъра и казва имам еди какъв проблем и очаква от мениджъра инструкции как да постъпи. Служителят няма предложение за решение на проблема, но не защото не е в състояние да намери, а защото никой не му е казал, че е негова отговорност да го прави. Безспорно промяната на мисленето на служителите е трудна, както и всяка друга промяна. И едва ли някой очаква служителите сами да стигнат до заключението, че прилагайки творческия подход в работата ще бъдат по-ефективни, това предизвикателство стои пред мениджъра. И от него зависи да подготви служителите си за тази промяна – съществуват подходи за целта. А относно това дали мениджърът ще намери време да променя мисленето на служителите си мисля, че зависи от неговите приоритети, като ръководител. Дали ще отдели от времето си да изготви план как служитилите му не само да могат самостоятелно да вземат аргументирани решения от тяхната компетентност или вместо това мениджърът ще отделя до безкрайност от времето си, за да взема решения вместо служителите си и да им казва как да свършат дадена работа зависи от него. Въпрос е на стил на управление. Може би от твоя опит си се сблъсквал с различни управленски практики. Ще се радвам да споделиш! Здравей, Владислав! С голям интерес прочетох мнението ти. Благодаря ти за различната гледна точка по темите, които съм разгледала.
Напълно съм съгласна с теб, че нямаме предпоставки за проява на творческо мислене поради факта, че в миналото такъв е бил подходът на управление на служителите – има разписани правила за действие и предполагам, че не се е налагало много често служителите да излизат извън тях. Но средата вече не позволява да се действа като „кон с капаци“. Тя се променя непрекъснато и едва ли има фирма, която може да си позволи служители, които имат нужда от непрекъснати насоки как да постъпят и в най-елементарната ситуация.
Предполагам в съвсем малките фирми на ръководителите не им е необходимо служителите да притежават кой знае каква креативност и умения за взимене на решения от тяхната компетентност. Мениджърът е в състояние да обхване ситуациите и проблемите, които възникват и да вземе адекватни решения, след което да каже на служителите си как да свършат работата.

С разрастването на фирмата обаче мениджърът вече няма реалната възможност да обхване всичко, което има нужда от решение във фирмата. Или ако все пак се опитва, рано или късно се затрупва с толкова много оперативна работа, че не му остава достатъчно време да изпълнява мениджърските си функции. Нещо, което съм наблюдавала доста често в практиката е служител отива при мениджъра и казва имам еди какъв проблем и очаква от мениджъра инструкции как да постъпи. Служителят няма предложение за решение на проблема, но не защото не е в състояние да намери, а защото никой не му е казал, че е негова отговорност да го прави.
Безспорно промяната на мисленето на служителите е трудна, както и всяка друга промяна. И едва ли някой очаква служителите сами да стигнат до заключението, че прилагайки творческия подход в работата ще бъдат по-ефективни, това предизвикателство стои пред мениджъра. И от него зависи да подготви служителите си за тази промяна – съществуват подходи за целта. А относно това дали мениджърът ще намери време да променя мисленето на служителите си мисля, че зависи от неговите приоритети, като ръководител. Дали ще отдели от времето си да изготви план как служитилите му не само да могат самостоятелно да вземат аргументирани решения от тяхната компетентност или вместо това мениджърът ще отделя до безкрайност от времето си, за да взема решения вместо служителите си и да им казва как да свършат дадена работа зависи от него. Въпрос е на стил на управление.

Може би от твоя опит си се сблъсквал с различни управленски практики. Ще се радвам да споделиш!

]]> От: Владислав http://bgbusinesshelp.com/7-p-tree/comment-page-1/#comment-80 Владислав Fri, 25 Jun 2010 14:41:13 +0000 http://bgbusinesshelp.com/?p=332#comment-80 Джиду Кришнамурти твърди, че мисълта не решава проблеми (не говорим за техническата мисъл), мисленето не е творчески процес. Според него мисълта е спомен за собствено или прочетено твърдение, усещане. Т.е. ние не можем да решим настоящ проблем със спомени, освен в случаите, когато точно същият проблем ни се е случил в миналото или сме прочели за него...Според Кришнамурти творческият подход трябва да се гради от ранно детство преди умът да е възприел като даденост догмите на родители, учители и общество. Например - "Не кради!" Нима майка с умиращо от глад дете трябва да го остави да умре от глад,но да не открадне храна?...Никак не е случайно, че всички търсим и имаме нужда от алтернативни идеи, творчески подход и т.н. Малцина са тези сред нас, които подхождат непредубени към даден проблем или задача, вникват в същността й и предлагат творчески решения. Много е трудно, когато сме обременили мозъците си с хиляди правила, които не можем да обясним, да бъдем творчески личности. Но, ако ние не можем, то поне трябва да направим всичко възможно подрастващото поколение да бъде с ясна, необременена мисъл, да бъде способно на творчески подход в ежедневните дейности...Колкото одобрявам метода на допълнителните алтернативи, толкова и се опасявам, че са потребни години за настъпи промяна. А кой мениджър има това време да променя манталитета на колегите, с които работи? Джиду Кришнамурти твърди, че мисълта не решава проблеми (не говорим за техническата мисъл), мисленето не е творчески процес. Според него мисълта е спомен за собствено или прочетено твърдение, усещане. Т.е. ние не можем да решим настоящ проблем със спомени, освен в случаите, когато точно същият проблем ни се е случил в миналото или сме прочели за него…Според Кришнамурти творческият подход трябва да се гради от ранно детство преди умът да е възприел като даденост догмите на родители, учители и общество. Например – „Не кради!“ Нима майка с умиращо от глад дете трябва да го остави да умре от глад,но да не открадне храна?…Никак не е случайно, че всички търсим и имаме нужда от алтернативни идеи, творчески подход и т.н. Малцина са тези сред нас, които подхождат непредубени към даден проблем или задача, вникват в същността й и предлагат творчески решения. Много е трудно, когато сме обременили мозъците си с хиляди правила, които не можем да обясним, да бъдем творчески личности. Но, ако ние не можем, то поне трябва да направим всичко възможно подрастващото поколение да бъде с ясна, необременена мисъл, да бъде способно на творчески подход в ежедневните дейности…Колкото одобрявам метода на допълнителните алтернативи, толкова и се опасявам, че са потребни години за настъпи промяна. А кой мениджър има това време да променя манталитета на колегите, с които работи?

]]>