от Лидия Тодорова, Център по мениджмънт Стара Загора
тема с продължение
До момента в отделни материали бяха представени първите два подхода за подобряване трудовото представяне на служителите:
- „Изграждане на традиция служителите във фирмата да са запознати с новостите в областта, в която работят”
- „Използване на нови технологии в работата за подобрение на изпълнението на служителите – проблеми и възможности”
В настоящия материал ви представям третия от серията подходи за повишаване ефективността на работещите чрез прилагане на новаторски подход към работата и намиране на нестандартни решения на стандартни проблеми.
3. Поощряване на творческото мислене на хората
Имате ли желание вашите служители да започнат да мислят извън общоприетите рамки и да бъдат по-креативни при решаването на проблемите, пред които са изправени? Например как да увеличат производителността на звеното, което ръководят или как да се справят по-добре с хората?
Подтиквайте служителите си, особено ключовите, да не се плашат от нови предизвикателства, да не се задоволяват с най-лесното или очевидно разрешение на даден проблем, а да търсят и нетрадиционни начини.
Един много интересен и в същото време ефективен подход за изграждане на творческа нагласа към работата и за извличане на наистина стойностни идеи е подходът на алтернативните идеи. Подходът цели провокиране на креативността, като средство за излизане от рамките на обичайния начин на мислене.
Ако сте ръководител и имате желание служителите ви да излязат извън общоприетите рамки на мислене, да намират оригинални идеи и подходи за изпълнение на задачите, то тогава можете да им предложите да опитат с този подход.
Същността на подхода е следната – когато имам идея за решаване на проблем я оставям да отлежи за кратко, след което си поставям задача да измисля още две алтернативи на първоначалната идея. Намирам още две допълнителни идеи или решения без значение колко оригинална ми се вижда първата идея. След като имам трите алтернативни идеи избирам от тях най-подходящата.
В началото може би ще ви се вижда безсмислено – защо да мисля още два варианта на идеята или за още две решения на проблема след като вече съм намерил решение? Търсейки алтернативи на първоначалната идея преосмисляме проблема или целта, която искаме да постигнем чрез идеията и стимулираме творческото си мислене. Търсенето и намирането на алтернативни идеи за решение на проблем помага да се погледне отвъд очевидното, а много често първата идея е именно най-лесното решение, но това не винаги означава най-резултатното.
Често се задоволяваме с първия ни хрумнал вариант за решение на даден проблем. Не твърдя, че е невъзможно първата възникнала идея да е правилното решение. Но как ще го разберем ако не потърсим алтернативи и не изберем от тях най-подходящото решение за нашите нужди.
Прилагането на подхода води до получаване на алтернативни идеи, но коя от тях да изберем? За избор на подходящата идея ще помогнат отговорите на следните въпроси:
- Коя от идеите (решенията на проблема) задоволяват в най-голяма степен нуждите или целите ни?
- Идеята решава ли проблема в неговата същност или въздейства върху симптом или последица от проблема?
- За прилагането на коя идея е най-добро съотношението разходи/усилия за прилагането й и съответстват ли на очакваните ползи?
- Коя от идеите е иновативна за дейността ви? Какъв риск поемаме, ако я приложим?
- От прилагането на коя идея ще могат да се облагодетелстват най-много хора?
- Възможно ли е чрез прилагането на някоя от идеите да се повлияят и други проблеми (нужди) на звеното (фирмата)?
Подходът на алтернативната идея е подходящ за прилагане от служители, от различни нива на оперативното управление на фирмата, които за да постигат добри резултати в работата си е важно да внасят свежи идеи и да подхождат към решаване на проблемите по нестандартен начин. Подходът би могъл да се прилага и всеки, който има желение сам да си създаде повече възможности за избор.
При търсенето на алтернативната идея не е важен само резултата, а и самия процес. Това е един вид тренинг на мозъка и с времето съзнателното търсене на алтернативи на дадено решение се автоматизира.
Когато в мисленето и работата се прилагат стандартни подходи не се носи желаната допълнителна стойност за фирмата и за нейните клиенти. Много по-вълнуващо е да се потърси по-различен подход за свършването на дадена работа или за решаването на даден проблем. Подтиквани да търсят по-нестандартния начин на действие служителите излизат от общоприетите рамки и могат да достигнат до ценна иновативна идея. Различната идея, приложена на практика, може да донесе ново конкурентно предимство на фирмата и да й даде преднина пред нейните конкуренти. А не е ли това цел пред всяка фирма?
Джиду Кришнамурти твърди, че мисълта не решава проблеми (не говорим за техническата мисъл), мисленето не е творчески процес. Според него мисълта е спомен за собствено или прочетено твърдение, усещане. Т.е. ние не можем да решим настоящ проблем със спомени, освен в случаите, когато точно същият проблем ни се е случил в миналото или сме прочели за него…Според Кришнамурти творческият подход трябва да се гради от ранно детство преди умът да е възприел като даденост догмите на родители, учители и общество. Например – „Не кради!“ Нима майка с умиращо от глад дете трябва да го остави да умре от глад,но да не открадне храна?…Никак не е случайно, че всички търсим и имаме нужда от алтернативни идеи, творчески подход и т.н. Малцина са тези сред нас, които подхождат непредубени към даден проблем или задача, вникват в същността й и предлагат творчески решения. Много е трудно, когато сме обременили мозъците си с хиляди правила, които не можем да обясним, да бъдем творчески личности. Но, ако ние не можем, то поне трябва да направим всичко възможно подрастващото поколение да бъде с ясна, необременена мисъл, да бъде способно на творчески подход в ежедневните дейности…Колкото одобрявам метода на допълнителните алтернативи, толкова и се опасявам, че са потребни години за настъпи промяна. А кой мениджър има това време да променя манталитета на колегите, с които работи?
Здравей, Владислав! С голям интерес прочетох мнението ти. Благодаря ти за различната гледна точка по темите, които съм разгледала.
Напълно съм съгласна с теб, че нямаме предпоставки за проява на творческо мислене поради факта, че в миналото такъв е бил подходът на управление на служителите – има разписани правила за действие и предполагам, че не се е налагало много често служителите да излизат извън тях. Но средата вече не позволява да се действа като „кон с капаци“. Тя се променя непрекъснато и едва ли има фирма, която може да си позволи служители, които имат нужда от непрекъснати насоки как да постъпят и в най-елементарната ситуация.
Предполагам в съвсем малките фирми на ръководителите не им е необходимо служителите да притежават кой знае каква креативност и умения за взимене на решения от тяхната компетентност. Мениджърът е в състояние да обхване ситуациите и проблемите, които възникват и да вземе адекватни решения, след което да каже на служителите си как да свършат работата.
С разрастването на фирмата обаче мениджърът вече няма реалната възможност да обхване всичко, което има нужда от решение във фирмата. Или ако все пак се опитва, рано или късно се затрупва с толкова много оперативна работа, че не му остава достатъчно време да изпълнява мениджърските си функции. Нещо, което съм наблюдавала доста често в практиката е служител отива при мениджъра и казва имам еди какъв проблем и очаква от мениджъра инструкции как да постъпи. Служителят няма предложение за решение на проблема, но не защото не е в състояние да намери, а защото никой не му е казал, че е негова отговорност да го прави.
Безспорно промяната на мисленето на служителите е трудна, както и всяка друга промяна. И едва ли някой очаква служителите сами да стигнат до заключението, че прилагайки творческия подход в работата ще бъдат по-ефективни, това предизвикателство стои пред мениджъра. И от него зависи да подготви служителите си за тази промяна – съществуват подходи за целта. А относно това дали мениджърът ще намери време да променя мисленето на служителите си мисля, че зависи от неговите приоритети, като ръководител. Дали ще отдели от времето си да изготви план как служитилите му не само да могат самостоятелно да вземат аргументирани решения от тяхната компетентност или вместо това мениджърът ще отделя до безкрайност от времето си, за да взема решения вместо служителите си и да им казва как да свършат дадена работа зависи от него. Въпрос е на стил на управление.
Може би от твоя опит си се сблъсквал с различни управленски практики. Ще се радвам да споделиш!